Лошо е когато неможеш да спиш. Много лошо. Чувстваш умората. Възприятията са намалени. Очите ти се затварят , всякаш върху тях е стъпал слон. След като си легнеш ти става студено. Мускулите ти се стягат и отпускат с такава бързина , че се стопляш , както топли ТЕЦ-София. Въртиш се на всики страни. Ожадняваш. Главата ти започва да пулсира. Затваряш клепачите си и опитваш да се отпуснеш. Вече не се въртиш , но мускулите продължават да се стягат. Пред очите ти не е любимия човек - примерно , а виждаш червено петно на черен фон с всяко пулсиране на главата . Усещяш как те обзема чувство на безтегловност. Виждаш мъгла през тъмнината прекъсвана от червените петна. При всеки нов тласък на кръв в главата, болката се увеличава. Отваряш очи болкта изчезва. Леглото под теб вече е затоплено. Виждаш пожълтелия таван, разхвърлената маса с парфюмерия отгоре. Виждаш, че е ден! Разбираш, че трябва да ставаш за да се бориш. Да се бориш с главоболието, с ускорения пулс. Ставането е трудно и придружено с жажда. Жажда за сън, вода! Поглеждаш се и виждаш как си остарял от вчерашния ден. Виждаш зачервните си очи , опънатите нерви. Пренебрегваш всичко това и започваш борбата. Започваш ...